Язовир Доспат

Доспат е язовир на река Доспат в Западните Родопи. Разположен на 1200 m надм. височина, площта му е 18,3 km² и е сред най-големите по площ и обем в България. Построен е на р. Доспатска. Достъпен е от всичките му страни с много добра инфраструктура.Има обособени места за къмпингуване. Отличен обект за риболовен туризъм. В Доспат има магазин за риболовни принадлежности, който обикновено е зареден с рибки за стръв, бял и червен червей.Пъстървата на Доспат кълве най-много при лошо време.

През зимата язовира замръзва и голям успех има при риболов на дупка.Ловят се пъстърви предимно американки и костур. Ако температурата е висока и нивото на водата пада, пъстървата се дръпва в дълбокото и от брега става невъзможно да се лови. Използвани способи за риболов са: на плувка, на дъно, на муха с шнур и на блесна.Практикува се и риболов от лодка, от който може да се лови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка , каракуда и пелед.

 

Река Въча

Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и Чаир дере (дясна съставяща) на 847 м н.в.,. в село Тешел, община Девин. За начало на р. Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи от 1 558 м н.в., на 3,4 км югоизточно от село Кожари, община Борино, в непосредствена близост до българо-гръцката граница.
В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село Буйново реката завива на север и чак до излизането си от Родопите при град Кричим протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на Западните Родопи. Изключение от това правило са малките долинни разширения около Тешел, Грохотно, Девин и Михалково. При град Кричим р.Въча навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено в водозащитни диги.На територията на Западни Родопи ,поради построяването на Вецове язовири и други съоръжения от реката е останала много малка част в която може да се риболовства.В горното течение е отсечката на р.Буйновска място за риболов е от м.”Попини лъки” до вливането на реката в изравнител „Тешел” в тази отсечка се среща само балканска пъстърва .
Отсечката от с.Тешел до вливането в язовир „Цанков камък”
в тази отсечка до кв.Настан се срещат предимно балканска пъстърва,черна мряна и лешанка.От рибарника на кв.Настан до вливането на реката в язовира се срещат американска пъстърва,балканска пъстърва,черна мряна,бабушка,лешанка и кефал.
Следващата отсечка за риболов е от веца на яз. Цанков камък до вливането на реката в яз.Въча.В тази отсечка реката е с дълбоки вирове има доста големи екземляри кефал и пъстърви.Отсечката от Стената на яз.Цанков камък до ВЕЦ Цанков камък е забранена за риболов.

Язовир Широка поляна

Широка поляна е язовир в България, област Пазарджик, община Батак, на Сърнена река (бивша Караджадере).
Водите му се използват основно за енергетика. Развити са риболовът и туризмът.
Язовирът се намира в борова гора в Западните Родопи на около 30 km от Батак, на 46 km от Пещера и на 20 km от Доспат. Надморската му височина е 1500 m[2]
Ограден е от 3 защитени местности: „Широка поляна“ от север-северозапад (с част от язовира), „Студената чучурка“ от юг-югозапад, „Кавал тепе“ от изток-североизток, изток и изток-югоизток.
Формата на язовира е уникална. Погледнат от обикалящия го път, изглежда, че е съставен от множество малки язовири с отделни стени. Илюзията е от неравния терен на дъното, съставен от няколко планински дерета.Голямото разнообразие от риби привлича много риболовци особено през летния сезон.През зимата язовира замръзва и много популярен е риболова на дупка в леда като предимно се ловят костури.На този язовир през зимата се организират състезания по риболов от БФРС.В язовира се срещат следните видове риби:кефал,американска пъстърва,балканска пъстърва,костур,шаран,сом,червеноперка,златиста каракуда,сребриста каракуда,бял амур и кротушки.

Язовир Тошков Чарк

Язовир „Тошков Чарк“ е малък водоем, разположен на 1420м н.в. на около 5км от главния път Батак – Доспат. Поради сравнителната му отдалеченост, в района на язовира можете да се насладите на спокоен отдих, риболовен туризъм или къмпингуване далеч от пренаселените крайбрежия на по-големите язовири.
До брега на язовира е изградено и пъстървово стопанство „Тошков чарк“, предлагащо прясна риба, както и редица свързани туристически услуги, включително спортен риболов. Тук можете да уловите най-вече пъстърва, шаран, костур, каракуда и червеноперка.

Язовир Батак

Разположен е в Западните Родопи, област Пазарджик, отстои на 4 km от Батак, на 7 km от Ракитово и на 19 km от Велинград. Изграден е на река Мътница. Неговата площ е 22 km2, а обемът му е 309 000 000 m3. Предпочитано място е за почивка на планина, сред спокойствие и уют, с възможност за риболов целогодишно. На западния бряг на язовира се намира планинският курорт Цигов чарк. Близо до Цигов чарк, в югозападната част на язовира се намира и остров Голака, който е висок 1108 m и с площ около 2,2 – 3,0 ha. А на другия бряг летовище Дъното (община Пещера), което е по-тихо и спокойно от Цигов Чарк и съвсем близо до летовище Св. Константин.
Като тръгнете от голямата стена – местността „Дъното” – по пътя покрай язовира, движейки се в посока КК „Цигов чарк“ на около 480 м от самата стена попадате на голям и дълбок залив.В този залив предимно се ловят костур и червеноперки,може да има удар на някой шаран ,а не липсват и каракудите
Следващото много удобно за риболов място е под паркинга на хотел „Дъното“ до малко дере със залив.
На това място излиза едра каракуда, но като цяло доминиращ вид е червеноперката .Следващите удобни и достъпни места за риболов са „Македонски борун” и „Баташкия залив”, който се намира в непосредствена близост под овчарника на брега на водоема.Тук основно се ловят по-големи шарани обикновено на дъно.

Река Буйновска

Река Буйновска предоставя чудесни условия за пъстървов риболов.В момента риболова в тази река е забранен.
Маршрутът преминава през асфалтиран път . В с.Буйново и с.Кожаре има изградени няколко изкуствени водоема предоставящи отлични условия за риболов, както и възможност сами да приготвите улова си от пъстърва или шаран. По маршрута има изградени няколко беседки с всички удобства за приготвяне на барбекю или пикник.В реката има само балканска пъстърва.

Язовир Цанков камък

Най-големият язовир, построен в България от средата на 80-те години насам, е „Цанков камък”. Освен мащабно хидротехническо съоръжение, той представлява и любима туристическа атракция в Западни Родопи, основно заради чудесните възможности за риболов и атрактивната разходка с лодка, която може да бъде организирана в язовира. Намира се до село Михалково и е част е от каскадата „Доспат-Въча”. Захранва се от реките Въча ,Девинска и Гашня, а обемът му е 111 хил. куб. метра вода. Бреговете на язовир „Цанков камък“ са много стръмни и трудно достъпни, надморската му височина е около 680 м. Водното огледало на язовира достига до гр.Девин, а дължината му е около 15 км. Достъпен е за риболов само в горния край на язовира от м.”Кръстец” до вливането на реките Въча и р.Девинска.Удобни места за риболов на дъно има в м.”Вълчи скок”,м.Посестра.” залива „Минзухарно” и м.”Сребърница”. До там може да се стигне само с лодка.
След построяването на язовира местното Ловно-рибарско дружество гр.Девин извърши първото зарибяване със шаран и пъстърва.Сега в язовира има голямо разнообразие на риби –каракуда,костур,пъстърва,кефал,мряна,уклей,шаран,бабушка,
Сом. През 2020г. е зарибен с 1500 бр. бели риби от местния клуб по риболов .
Река Девинска (до 1942 г. Дамлъдере) е река в Южна България – област Пазарджик, община Батак и област Смолян, общини Борино и Девин, ляв приток на река Въча. Дължината ѝ е 57,1 km, която ѝ отрежда 72-ро място сред реките на България. Девинска река е най-големият приток на река Въча, като отводнява най-високите части на Баташка планина и Велийшко-Виденишки дял на Западните Родопи.
Девинска река извира на 2000 m н.в. под името Семиза, на около 2 km южно от връх Голяма Сюткя (2186 m) в Баташка планина. По цялото си протежение протича в силно залесена долина. В началото тече на юг, а след това сменя посоките си на североизток, югоизток и юг. От ДГС „Беглика“ до язовир „Тошков чарк“ носи името Беглишка река. След като изтече от язовир „Тошков чарк“, се насочва на изток и прорязва Девинска планина чрез дълбока каньоновидна долина. Преди град Девин излиза от каньона, долината ѝ се разширява и в източната част на града се влива отляво в река Въча на 685 m н.в. Единственото населено място по течението на реката е град Девин.

Река Доспат

Река Доспат извира на 1610 м н.в., на около 800 метра югозападно от връх Шипоко (Гюлтепе, 1643 м) във Велийшко-Виденишки дял на Западните Родопи. Първите 6 – 7 км протича в южна посока, след което завива на югоизток, като долината ѝ е дълбока, праволиненйна и добре залесена. След село Побит камък навлиза в Доспатската котловина, голяма част от която е залята от водите на язовир „Доспат“. В този участък коритото ѝ е широко 6 – 8 м, с множество меандри, долината ѝ – 1,5 – 2 км, а дълбочината 1 – 1,5 м. След изтичането си от язовира реката завива на юг, преминава през къса теснина и навлиза от север в малката Барутинска котловина. След устието на най-големия си приток Сърнена река (Караджадере) Доспат завива на югозапад и навлиза в тесен пролом със стръмни и голи склонове. При разклона за селата Црънча и Бръщен прави завой на запад, след 3 км – на северозапад, а при устието на Осинска река – остър завой на юг. Оттук нататък долината ѝ добива проломен характер. На 1 км след устието на Кочанска река (Жижевска река), при гранична пирамида № 180 река Доспат достига до държавната граница и на протежение от 2 км по нея преминава границата между България и Гърция. На 1,6 км източно от село Туховища, Община Сатовча реката напуска границата и изцяло навлиза в гръцка територия като долината до устието ѝ запазва проломния си характер. До 1997 г. се е вливала отляво в река Места, на 366 м н.в., на 700 м югозападно от гръцкото село Борово (Потами), но сега при високи води на изградения на река Места язовир „Тисаврос“ се влива в него северно от селото. В реката се среща балканска пъстърва, мряна, речен кефал и други по-малки риби, а преди построяването на язовир Тисаврос се е срещала и европейска змиорка.

Язовир малък Беглик

Беглика е малък язовир в Западните Родопи, разположен непосредствено срещу язовир Голям Беглик. Той служи като помощен язовир на Големия Беглик, хващайки водата на река Раково дере и е част от каскадата Батак…На „Малък Беглик“ става приличен риболов на костур, но хващаните риби не впечатляват с големина. Бабушките са по-редки, но пък са доста по-едри.
Лови се основно на мормишка с хирономус. Костурите налитат на блесна,но успеха е по малък .Срещат се и щуки. През зимния сезон ледената кора е много дебела и става за риболов на дупка.Тук се провеждат турнири по зимен риболов.

Река Стара река

В района на Западни Родопи има две реки с такова наименование.
Едната „Стара река” минава през град Ракитово и е приток на р. Марица. Тя започва своето начало от района на м. Цигов чарк. На места има малки вирове и става за риболов на пъстърва.След градчето Ракитово тя е много замърсена и не става за риболов.

Другата „Стара река“ протича през град Батак и Пещера и може да се каже , че е един прекрасен обект за любителски риболов.В горното течение на реката предимно се среща пъстърва. В близост до гр. Пещера има мряна, кефал и бабушка. В град Пещера реката е силно замърсена от индустрията, която развива родопския град и не става за риболов.